ТРАВМА

(НАРАНЯВАНЕ)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТРАВМА

Увреждането или нараняването се отнася до въздействието върху човешкото тяло на външен фактор (механичен, физически, химически, радиоактивен, рентгенов, електрически и др.), който нарушава тъканната структура и цялост, както и нормалния ход на физиологичните процеси.

В зависимост от характера на увредената тъкан се различават кожни (навяхвания, рани), подкожни (разкъсвания на връзки, счупвания на кости и др.) и кухинни (контузии, кръвоизливи в гръдния кош, корема или ставите).

Уврежданията се разделят на преки и косвени, в зависимост от точката на прилагане на силата. Те могат да бъдат единични (например напречни фрактури на бедрената кост), множествени (множествени фрактури на ребрата), съпътстващи (фрактура на таза с разкъсване на пикочния мехур) и комбинирани (например счупване на тазобедрената става и измръзване на крака и др.).

Въздействието на механичния фактор, причиняващ увреждането, се проявява под формата на притискане, разтягане, счупване, огъване или усукване, в резултат на което се уврежда съответната част от тъканта в областта на прилагане на силата. Нараняванията са открити (при които се нарушава целостта на кожата или лигавиците) и закрити (при които има промяна и увреждане на тъканите и органите под здрава кожа и лигавици).

 

ВИДОВЕ НАРАНЯВАНИЯ

Тежестта на нараняванията бива тежка, средна и лека.

• Тежките наранявания са тези, които причиняват сериозни здравословни проблеми и водят до невъзможност за физическо натоварване и спорт за повече от 30 дни. Пострадалите се лекуват в болница за дълъг период от време от специалисти по ортопедия и травматология.
• Средно тежките наранявания са увреждания с изразени промени в тялото, които водят до невъзможност за тренировки и спортни дейности за 10-30 дни. Деца с умерено тежки спортни травми също се лекуват от специалисти по детска ортопедия и травматология.
• Леките наранявания са увреждания, които не причиняват сериозни смущения в тялото и не водят до загуба на общата и спортната работоспособност. Те включват ожулвания, повърхностни рани, малки натъртвания, навяхвания от първа степен и др., които изискват първа помощ. Възможно е комбиниране на предписаното от лекар лечение (до 10 дни) с тренировки с ниска интензивност.

Освен това има остри и хронични наранявания:

• Острите наранявания са резултат от внезапното въздействие на травматичен фактор.
• Хроничните наранявания са резултат от многократното въздействие на един и същ травматичен фактор върху определена област от тялото.
• Има и друг вид нараняване – микротравма. Това са увреждания, получени от тъканните клетки в резултат на еднократно (или често повтарящо се леко) въздействие, което леко надвишава границите на физиологичната издръжливост на тъканите и води до нарушаване на техните функции и структури (например продължително натоварване върху все още уязвимия организъм на деца и юноши).

НАРАНЯВАНЯ И ШОК

Травматизмът представлява статистиката на нараняванията при хора на различна възраст, възникнали при сходни обстоятелства. В зависимост от тези условия има битови, промишлени, спортни и улични травми.

Шокът е бързо развиващо се критично състояние с прогресираща недостатъчност на жизнеосигуряващите системи, водещо до остра циркулаторна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, нарушение на микроциркулацията и тъканна хипоксия, което причинява смущения във всички физиологични системи.

Всяка година по света 10 милиона души получават сериозни наранявания, а 250 хиляди умират от шок. По време на война – т.нар. „травматични епидемии“ – 60% – 70% от ранените умират от шок на бойното поле. Световната статистика показва, че на всеки 1000 сериозно ранени 100 души умират от травматичен шок.

В зависимост от причината се различават следните видове шок:

1. Травматичен шок:
   • В резултат на механично нараняване:
     • Рани
     • Счупвания на кости
     • Синдром на продължително притискане на тъканите (Crush синдром)
   • Изгаряния:
     • Термични
     • Химически
   • Шок от измръзване (студов шок)
   • Електрически шок
   • Радиационен шок
2. Хеморагичен или хиповолемичен шок:
   • Остра загуба на кръв (кръвоизлив)
   • Остра дехидратация (загуба на течности)
3. Септичен (бактериален и токсичен) шок
4. Анафилактичен шок
5. Кардиогенен шок:
   • Инфаркт на миокарда
   • Остра сърдечна недостатъчност
6. Трансфузионен шок (при кръвопреливане):
   • Несъвместимост на кръвните групи или резус-фактора (Rh)

В зависимост от скоростта на развитие на шоковите прояви:

Първичен шок – по време на нараняването или непосредствено след него.

Вторичен шок – няколко часа след нараняването.

Предразполагащи фактори за развитие на шок:

Тези фактори, действащи преди или по време на травмата, намаляват общата устойчивост на организма, стимулират развитието на шок и определят неговата тежест.

1. Хронични изтощаващи заболявания – авитаминоза, туберкулоза, анемия.
2. Хипотермия (измръзване).
3. Прегряване.
4. Гладуване.
5. Загуба на кръв.
6. Нервен шок / силен емоционален стрес.
7. Йонизиращо лъчение.
8. Недостатъчно обездвижване (имобилизация) при транспортиране и недостатъчно обезболяване.
9. Хирургична интервенция при тежки наранявания, особено огнестрелни рани.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАНИТЕ

Раната се дефинира като увреждане, при което се нарушава целостта на кожата, лигавиците, а понякога и на по-дълбоките тъкани, придружено от болка, кървене и шок.

Раните могат да бъдат порезни, прободни, контузни (разкъсно-контузни), разкъсани или от ухапване. Огнестрелните рани са резултат от куршум или шрапнел. Те могат да бъдат сквозни (проходни), когато има входно и изходно отвърстие; слепи, когато куршумът или парчето останат заседнали в тъканите; или тангенциални (допирателни), когато летящият куршум или парче повреждат само кожата и меките тъкани.

Порезните и прободните рани имат малка площ на увреждане и гладки ръбове; стените на раната остават жизнеспособни, кървят по-малко и се инфектират по-трудно в сравнение с останалите. Прободните проникващи рани с малка площ на увреждане на кожата или лигавицата могат да бъдат със значителна дълбочина и представляват голяма опасност поради вероятността от увреждане на вътрешните органи и пренасянето на инфекции с последващ перитонит и сепсис. Разкъсно-контузните рани имат неравномерна дълбочина, придружени са от натъртвания и смачкване на меките тъкани. Разкъсаните и контузните рани се характеризират със сложна форма, неравни ръбове, напоени с кръв тъкани и значителни участъци от некротизирала (мъртва) тъкан, което създава благоприятни условия за развитие на инфекция.

Разкъсаните рани възникват при грубо механично въздействие, като често са съпроводени с отлепване на кожни лобове, увреждане на сухожилия, мускули и кръвоносни съдове, и са силно замърсени. Раните от ухапване винаги са инфектирани със слюнка. Поради наличието на некротична тъкан на голямо разстояние, те създават благоприятни условия за развитие на инфекция.

СЧУПВАНИЯ (ФРАКТУРИ)

Счупването е пълно или частично нарушение на целостта на костта. Фрактурите биват закрити (без увреждане на целостта на кожата и лигавиците), открити (с увреждане на целостта на кожата), без разместване (костните фрагменти остават на място) и с разместване (фрагментите се изместват в зависимост от посоката на действащата сила и мускулните съкращения).

Счупванията се наблюдават при резки движения, падане от височина или удари. Фрактурите, образувани само от два фрагмента, се наричат единични (прости), а тези с повече фрагменти – многофрагментни (сложни). Множествени костни счупвания могат да възникнат при инциденти, земетресения и бедствия. Най-тежки са фрактурите, комбинирани с изгаряния и радиационни увреждания.

Счупванията в резултат на куршум или шрапнел се наричат огнестрелни фрактури. Те се характеризират с раздробяване на костта на големи или малки фрагменти, разкъсване на меките тъкани в зоната на счупването или откъсване на част от крайника.

Основните симптоми на счупванията са болка, подуване, кръвоизлив (синина), патологична подвижност на мястото на счупването и нарушаване на функцията на крайника. При открити фрактури в раната се виждат костни фрагменти. Костните фрактури на крайниците са съпроводени със скъсяване и изкривяване на крайника. Увреждането на ребрата може да затрудни дишането, а на мястото на счупването се чува костна крепитация (триене на ребрените фрагменти). Счупванията на тазовите кости и гръбначния стълб често са съпроводени с нарушения в уринирането и двигателни нарушения в долните крайници. Фрактурите на костите на черепа често са съпроводени с кървене от ушите.

В тежки случаи счупванията са съпроводени с шок. Шок се развива особено при открити фрактури с артериално кървене.

Първа помощ при счупвания

Лечението на костните счупвания има за цел да запази живота на пострадалия, да предотврати възможни усложнения, да възстанови целостта на костите и функцията на крайниците, като и да върне работоспособността на пациента във възможно най-кратък срок.

Синдром на продължително притискане на тъканите (Травматична токсикоза)

Това увреждане се причинява от продължителното притискане на меките тъкани от тежки предмети. В притиснатите тъкани се образуват огнища на некроза, а разпадащите се токсични вещества отравят организма.

Непосредствено след освобождаване от притискането състоянието на пострадалия е задоволително, но след 4-5 часа се появяват остър оток и болка в засегнатата част на тялото, кожата става лилаво-синя, а температурата рязко се повишава. Ако не се вземат подходящи мерки, на 8-9 ден настъпва смърт от общо отравяне на организма.