КОСТНИ ТУМОРИ

Костните тумори се развиват, когато костните клетки се делят неконтролируемо, образувайки подутина или необичайна тъканна маса. Костните тумори могат да бъдат доброкачествени, злокачествени или метастатични. Причината за появата на костните тумори е неизвестна. Предполага се, че роля играят генетични фактори и външни фактори на околната среда.

Туморите варират в зависимост от клетките, в които възникват:

• тумори, произхождащи от костна тъкан (остеогенни тумори) – остеом, остеоид остеом, остеосарком
• тумори, произхождащи от хрущялна тъкан (хондрогенни тумори) – хондром, хондробластом, хондросарком
• тумори, произхождащи от съединителна тъкан – фибром, фибросарком и други.

Костните тумори могат да засегнат всяка кост в тялото и могат да се развият във всяка част на костта – от повърхността до центъра на костта, наречен костен мозък. Нарастващият костен тумор – дори и доброкачествен – разрушава здравата тъкан и отслабва костите, което ги прави по-уязвими към счупвания (фрактури).

Когато костният тумор е раков, той се класифицира като първичен рак на костите или вторичен рак на костите. Първичният рак на костите всъщност започва в костите, докато вторичният рак на костите започва на друго място в тялото и след това метастазира или се разпространява в костите. Вторичният рак на костите се нарича също метастатична костна болест.

Видовете рак, които започват на друго място и обикновено се разпространяват в костите, включват:

• Рак на гърдата;
• Рак на белия дроб;
• Рак на щитовидната жлеза;
• Рак на бъбреците;
• Рак на простатата;

ВИДОВЕ РАК НА КОСТИТЕ

Остеом

Остеомът е доброкачествен костен тумор, който се появява в детството и има много бавен растеж. Той засяга главно плоските кости на черепа (Фигура 1). Можете да го напипате като плътно овално възвишение на малка кост. В повечето случаи остеомът не причинява оплаквания и не изисква лечение. Въпреки това, остеомът под нокътя на палеца причинява болка и деформация на нокътя, поради което се извършва хирургично лечение.

Фигура 1

 

Хондром (енхондром)

Енхондромът е един от най-често срещаните доброкачествени костни тумори. Състои се от незрели хрущялни клетки. Най-често се засягат късите тръбни кости на ръцете (Фигура 2), но може да засегне и други кости като бедрената кост, раменната кост или пищяла (тибия). Това се случва на всяка възраст. Симптомите липсват дълго време. Постепенно при по-възрастни пациенти се образува вретеновидно подуване, като могат да възникнат и патологични счупвания. Извършва се хирургично лечение на енхондромите.

 

Фигура 2

Остеоид Остеом

Остеоид остеомът е доброкачествен костен тумор, който най-често засяга бедрената кост (Фигура 3) и пищяла (тибия). Обикновено боледуват млади хора на възраст между 20 и 30 години. Характерен признак на заболяването е появата на болка, която се засилва през нощта. Болката се облекчава с болкоуспокояващи.

Фигура 3

Движенията в съседните стави са ограничени. Лечението на остеоид остеома е оперативно.

 

Остеосарком

Остеосаркомът е най-често срещаният злокачествен тумор на костите. Обикновено се среща на възраст между 10 и 25 години. Остеосаркомът (Фигура 4) най-често се локализира в бедрената кост, раменната кост и пищяла (тибия). Симптомите при остеосаркома зависят от неговата локализация. Характерната проява е болка и оток (подуване). Кожата над тумора е опъната и затоплена; ако е засегнат долният крайник, може да се появи куцане.

Фигура 4

Хондросарком

Хондросаркомът може да бъде първичен (появява се първоначално в костта) и вторичен (развива се от вече съществуващ хрущялен тумор, например енхондром). Първичният хондросарком има бърз растеж, докато вторичният се развива бавно и се появява след 35-годишна възраст. Най-често хондросаркомът се локализира в долната част на бедрената кост (Фигура 5) и горната част на раменната кост. Първият симптом на хондросаркома е болка, която се засилва през нощта. Туморът излиза извън границите на костта и се появява болезнена туморна маса. Лечението е оперативно.

Фигура 5

Сарком на Юинг

Саркомът на Юинг произлиза от основната тъкан на костния мозък. Среща се по-често при деца и юноши от мъжки пол. Най-често се засягат дългите кости на ръцете и краката, ребрата и таза (Фигура 6).

Клиничната картина на саркома на Юинг наподобява остеомиелит. Има температура (треска), болка и подуване в засегнатата област, а кожата е зачервена и оточна.

Извършва се комбинирано лечение с химиотерапия, лъчетерапия и хирургично лечение.

 

Фигура 6

Мултиплен Миелом

Мултипленият миелом е най-често срещаният първичен рак на костите. Това е злокачествен тумор на костния мозък – мека тъкан в центъра на много кости, която произвежда кръвни клетки. Всеки кост може да бъде засегната от този рак (Фигура 7). Мултипленият миелом засяга около шест души на всеки 100 000 души годишно. Според Националния онкологичен институт приблизително 90 000 души се разболяват от това заболяване всяка година. Повечето случаи се наблюдават при пациенти на възраст между 50 и 70 години. Мултипленият миелом обикновено се лекува с химиотерапия, лъчетерапия и понякога хирургична намеса.

Фигура 7

Метастатични Костни Тумори

Костните метастази са най-често срещаните злокачествени тумори на костите. Много тумори, развиващи се в други органи, метастазират в костите по кръвен, лимфен път или чрез съседна инфилтрация. Обикновено първият знак за наличие на костни метастази е появата на патологично счупване.

Туморите, които метастазират най-често в костите, са: рак на гърдата, рак на простатата, рак на белия дроб, бъбречен хипернефром, рак на щитовидната жлеза.

Ракът на костите е рядко заболяване. Той може да започне развитието си от всяка кост в човешкото тяло. Най-често се засягат дългите кости на ръцете и краката. Има няколко вида рак на костите. Някои видове са характерни само за деца, докато други се срещат само при възрастни.

Терминът рак на костите се отнася и до раков процес, който започва развитието си в друга част на тялото и се разпространява в костите. Тогава се говори за метастатичен процес.

Точната причина за рака на костите все още не е изяснена. Учените вярват, че тези видове рак са причинени от грешка в ДНК на клетките. Тази грешка води до неконтролируем и необичаен клетъчен растеж. Тези клетки живеят по-дълго от нормалните клетки и образуват туморна маса.

 

ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ КОСТНИ ТУМОРИ

 

Освен доброкачествените костни тумори, съществуват и някои заболявания и състояния, които наподобяват костни тумори. Въпреки че тези състояния не са истински костни тумори, в повечето случаи те изискват същото лечение.

Някои чести видове доброкачествени костни тумори и състояния, които обикновено се групират с туморите, включват:

• Асептичен фибром;
• Костна киста;
• Остеохондром;
• Гигантоклетъчен тумор;
• Фиброзна дисплазия;
• Хондром;
• Аневризмална костна киста;
• Остеоид остеом

 

СИМПТОМИ

Костна болка

Най-често пациентите се оплакват от значителна болка в засегнатите кости, което води до ограничаване на движенията им. В ранните етапи на заболяването болката е лека и се появява само при по-големи натоварвания, засягайки особено беговите дейности. В някои случаи честата костна болка може да причини проблеми със съня и да затрудни поставянето на правилна диагноза. Въпреки че костната болка е характерен симптом на рака на костите, някои пациенти не изпитват костна болка в продължение на години след началото на заболяването.

Оток / Подуване

Друг характерен признак на рака на костите е отокът (подуването) по време на раковия процес. Този симптом не винаги е придружен от костна болка. В някои случаи са необходими няколко седмици и месеци, за да се образува оток в областта на тумора, който след това може да бъде забелязан от пациентите.

 

Палпация на туморното образувание

Подобно на други ракови процеси, развиващият се тумор на костите може да бъде палпиран (напипан). Обикновено туморът има размерите на грахово зърно. В областта, където се палпира туморното образувание, пациентите се оплакват от болка и ограничаване на обема на движенията.

 

По-чести костни счупвания

С напредването на рака се получава деформация на засегнатата кост, което я прави по-податлива на счупвания. При такива пациенти и най-леките удари могат да причинят счупване на кост, което впоследствие зараства по-бавно.

Освен това, в по-късните етапи на заболяването, раковите клетки започват да отделят калциеви соли, които могат да бъдат открити в кръвния поток чрез кръвни изследвания. Повишените нива на калций в кръвта могат да причинят повръщане, чувство на умора и коремна болка.

Някои неспецифични симптоми като нежелана загуба на тегло, гадене, втрисане, лесна уморяемост и анемия могат да насочат към диагнозата рак на костите.

ДИАГНОЗА

Инфекциите, стрес фрактурите и другими необичайни състояния могат да наподобяват тумори. За да е сигурно, че имате костен тумор, нашият професор ще извърши цялостна оценка и ще назначи няколко изследвания.

Медицинска история (анамнеза)

Като част от оценката, Професорът ще вземе пълна медицинска анамнеза. Той ще ви попита за общото ви здравословно състояние, лекарствата, които приемате, настоящите симптоми и фамилната история за тумори или рак.

Физикален преглед

Професорът ще извърши цялостен физикален преглед, фокусирайки се върху туморната маса, и ще провери за:

• Подуване или болезненост на тумора;
• Промени по кожата;
• Всяко въздействие върху съседните стави, което може да включва подуване;

Рентгенография

Рентгеновите лъчи осигуряват изображения на плътни структури като кост. В по-голяма част от случаите се прави рентгенография за диагностициране на костен тумор. Различните видове тумори могат да изглеждат по различен начин на рентгенови снимки. Някои разтварят костта или правят дупка в нея. Други причинява допълнително костно образуване. Някои могат да правят и двете.

КОСТНА БИОПСИЯ

Костната биопсия е диагностична процедура, при която се взема тъканна проба от костта и се изследва под микроскоп за наличие на патологични промени. Извършва се иглена биопсия или хирургична (отворена) биопсия. Тя се различава от биопсията на костния мозък, която изследва и диагностицира заболявания, засягащи вътрешните слоеве на костта и костния мозък.

Биопсия може да се извърши на всяка кост в тялото след откриване на отклонения при рентгеново изследване или сканиране. Това помага за точна диагноза и изготвяне на план за лечение.

Показания за биопсия:

• За изясняване на причинителя на инфекцията;
• За потвърждаване или изключване на доброкачествени или злокачествени костни образувания (кисти, рак на костите);
• Диагностика на редица костни заболявания (болест на Пейджет и други);

Препоръчва се провеждане на изследване в следните случаи:

• При наличие на неизяснена дълготрайна чувствителност или болка в една или повече кости.
• При откриване на отклонения от нормалния костен образ на рентгенова снимка или скенер.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: костната биопсия крие риск от усложнения и не се препоръчва в следните случаи:

* Когато е невъзможно пациентът да остане неподвижен за дълго време.

* При имунодефицитни състояния, тъй като рискът от инфекция е повишен.

* При нарушения на съсирването или прием на лекарства, влияещи върху хемостазата (аспирин, антикоагуланти), поради риск от кървене.

Метод: в зависимост от вида на костната биопсия, тя се извършва под локална (при иглена биопсия) или обща анестезия (при хирургична биопсия).

Преди извършване на изследването на ръката се поставя абокат, който осигурява временен венозен път за приложение на необходимите лекарства.

Затворена (иглена) биопсия

• Пациентът лежи по гръб;
• Мястото на пункцията се обработва с антисептик;
• Прави се малък разрез на кожата, през който се въвежда куха игла;
• Иглата се придвижва бавно в костта, докато достигне костното увреждане. Обикновено се използва рентгенов (видео) контрол за насочване на позицията на иглата;
• В лумена на първата куха игла се въвежда втора с по-малък диаметър, от която се взема малко парче кост;
• Манипулацията завършва след спиране на кървенето и поставяне на стерилна превръзка;

Отворена (хирургична) биопсия

• Извършва се под спинална или обща анестезия.
• Използва се, когато е необходимо по-голямо парче тъкан от патологично променената зона.
• След манипулацията се поставят шевове и стерилна превръзка. Шевовете се отстраняват 2 седмици след биопсията.

Резултати от костна биопсия:

Здраве – нормална костна структура

• Изградена от компактни минерални отлагания, наречени ламели, които са много здрави и плътни.
• Спонгиозната кост, която има пореста структура, има по-ниска минерализация и съдържа централния костен мозък.

Доброкачествените костни образувания са:

• Кисти
• Фибром
• Остеобластом
• Остеоид остеом

Злокачествените костни тумори могат да бъдат:

• Сарком на Юинг
• Мултиплен миелом
• Остеосарком / Хондросарком

Могат да бъдат открити и патологични данни:

• Инфекции като хистоплазмоза, туберкулоза
• Остеомиелит
• Остеомалация
• Фиброзен остеит.

Усложнения:

• Тъпа болка и чувство на дискомфорт с временен характер след изследването
• Инфекция (остеомиелит) при нарушаване на стерилността
• Кървене
• Алергична реакция към анестезията.

ЛЕЧЕНИЕ

* Нехирургично лечение

Доброкачествени тумори

Ако туморът ви е доброкачествен, Професорът може да препоръча само внимателно наблюдение, за да се види дали се променя. През този период може да е необходимо периодично проследяване с рентгенови снимки или други образни изследвания.

Някои доброкачествени тумори могат да бъдат лекувани ефективно с лекарства. Някои изчезват с времето. Това важи особено за някои доброкачествени тумори, наблюдавани при деца, като остеоид остеома.

Злокачествени тумори

Ако имате рак на костите, лечението включва екип от лекари от различни медицински специалности, работещи заедно за осигуряване на грижи. Някои от тях ще бъдат онколози, специализирани в лечението на рак. Вашият екип може да включва ортопед, медицински онколог, лъчетерапевт, рентгенолог и патолог. Целта на лечението е да се излекува ракът и да се запази функцията на засегнатата от тумора част на тялото по най-добрия възможен начин.

Лечението зависи от няколко фактора, включително стадия на рака. Ако ракът е локализиран, раковите клетки се намират в тумора и непосредствената му среда. Когато ракът достигне метастатичен стадий, той се разпространява в други части на тялото и може да бъде по-сериозен и труден за лечение.

Професорът обикновено комбинира няколко лечения за злокачествени костни тумори:

* Лъчетерапия. Лъчетерапията използва високи дози рентгенови лъчи за убиване на раковите клетки и намаляване на туморите. Това лекува рака само в облъчваната зона. То не лекува рака в други части на тялото.

* Химиотерапия (системно лечение). Химиотерапията обикновено се използва за унищожаване на туморните клетки, когато те се разпространят в кръвния поток, дори ако не могат да бъдат открити при изследвания и сканиране. Обикновено се използва, когато раковите тумори имат голям шанс за разпространение. Химиотерапията обикновено се инжектира венозно (във вена) или се приема под формата на таблетка или капсула.

По правило злокачествените тумори се отстраняват хирургично. Обикновено лъчетерапията и химиотерапията се използват в комбинация с хирургическа намеса.

Хирургично лечение

 

Доброкачествени тумори

В някои случаи Професорът може да препоръча отстраняване на тумора (ексцизия) или други хирургични техники за намаляване на риска от счупване и увреждане. Някои тумори могат да се появят отново след подходящо лечение. Рядко някои доброкачествени тумори могат да се разпространят или да станат ракови (злокачествени).

Злокачествени тумори

Операция за запазване на крайника. Тази процедура отстранява рака на костите, но запазва близките мускули, сухожилия, нерви и кръвоносни съдове непокътнати колкото е възможно повече. Хирургът отстранява тумора и околната здрава тъкан. Отстранената кост се заменя с метален имплант (протеза), кост от друго място на вашето тяло или донорска кост.

Ампутация. Ампутацията е процедура за отстраняване на целия или част от ръка или крак. Обикновено се използва, когато туморът е голям и/или включва нерви и кръвоносни съдове. Протезата на крайника може да ви помогне да функционирате след ампутация.

 

ВРЕМЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Продължителността и сложността на вашето възстановяване ще зависят от вида на тумора и вида на извършената процедура.

Когато лечението приключи, Професорът ще назначи допълнителни рентгенови снимки и други образни изследвания, за да потвърди, че туморът наистина е изчезнал.

След лечението ще продължите да ни посещавате за редовни прегледи и последващие изследвания на всеки няколко месеца. Въпреки че туморът е изчезнал, важно е да наблюдавате тялото си за признаци на рецидив. Завърналите се тумори могат да създадат сериозни проблеми, така че е важно да ги откриете рано.